Новини

„В статистиките те са под един знаменател – незаконно пребиваващ, подлежащ на връщане. Но когато навлезеш във всяка конкретна съдба, във всяка индивидуална ситуация, тя е като отделна вселена...“

13.05.2021

Диана Радославова е съосновател на ЦПП – Глас в България. Организация, която повече от 10 години помага на търсещи закрила, бежанци и мигранти като им предоставя правна помощ. През 2020г. ЦПП – Глас в България, в партньорство с фондация Мисия Криле, започна работа по проект "Подкрепа на уязвими лица измежду гражданите на трети страни в процедура по връщане чрез прилагане на метода кейс мениджмънт и на алтернативи на задържането". В поредица от интервюта с членове на екипа разкриваме същността на работат по този проект и значението на постигане на поставените цели.

Проектът се изпълнява по Национална програма на България по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ 2014-2020г. (ФУМИ) във връзка с „Мерки в изпълнение на плана за действие на ЕС в областта на интеграцията и връщането на граждани на трети държави. Информационни кампании за повишаване на общественото съзнание. Изграждане на система за мониторинг на принудителното връщане“.

Проектът цели предоставяне на холистична подкрепа в рамките на 24 месеца на 80 чужди граждани на територията на България, които попадат в категорията "уязвими лица" според чл. 3, т. 9 на Директива 2008/115/ЕО (Директива за връщането), и същевременно са в процедура по връщане в страна на произход или транзит, или трета сигурна страна, но връщането им е отложено съгласно член 9 и член 14, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО. Основни цели на проекта са да се оптимизира процеса на връщане, като се прилага диференциран, балансиран и хуманен подход към уязвимите лица, гарантиращ правата и достойнството на нелегалните мигранти в процедура по връщане.

 Какво налага нуждата от проект като този? 

Нуждата от този проект дойде съвсем естествено в хода на работата, която вършим от години, като вид надграждане върху това, в което сме специализирани. ЦПП- Глас в България е организация, която през последните 12 години работи в България, като предоставя много конкретна, специализирана, целенасочена правна помощ, на търсещи закрила, бежанци, мигранти, които се намират на територията на България. Това е една много широка целева група, към която е насочена нашата основна дейност. През последните близо 5 години, чрез няколко поредни пилотни проекта, спонсорирани от  европейски донор EPIM (European Platform for Integration and Migration), заедно с НПО в други европейски държави, ние работим малко по-специализирано по отношение на хора, които са в нерегулярен статут в страната, т.нар. недокументирани мигранти, които подлежат на връщане и като такива те подлежат и на имиграционно задържане. Пилотните ни проекти с EPIM са фокусирани върху това как да се минимизира използването на тази крайна и много увреждаща  човешката личност принудителна административна мярка, която се равнява на затвор и да се увеличи прилагането на алтернативите на задържане в общността за хора, които подлежат на връщане, особено в случай на уязвими лица.  

Какви са тези алтернативи?

Алтернативите на задържане спрямо българския закон са основно ежеседмично явяване в РПУ, т.н. подписка, при положение, че лицето има законен адрес, на който пребивава и има възможност да докаже финансова издръжка.

Нашите пилотни проекти бяха по-скоро фокусирани върху алтернативите на задържане в общността, т.е., как, не толкова администрацията, а различните други общности – семейна, религиозна, имигрантска, приятелска, биха могли да се включат в  подпомагане на тази група мигранти, така че техните права да бъдат защитени максимално и те да бъдат овластявани да спазват имиграционните процедури без да се налага да бъдат задържани в имиграционни центрове.

Сред тази голяма група от недокументирани имигранти които подлежат на връщане, с които ние работим през последните 5 години, се откроява една по-малка, но много важна  група – тази на уязвимите лица. За работата с тях се изисква много по-голям експертен и професионален капацитет и много повече време, което да се отдели на всеки случай. Именно с тази по-специфична група от уязвими лица, които подлежат на връщане, ние работим с настоящия проект – "Подкрепа на уязвими лица измежду гражданите на трети страни в процедура по връщане чрез прилагане на метода кейс мениджмънт и на алтернативи на задържането". Това са малолетни или непълнолетни лица, непридружени малолетни или непълнолетни лица, лица с увреждания, възрастни хора, бременни жени, самотни родители с малолетни или непълнолетни деца и лица, които са били подложени на мъчения, изнасилване или други сериозни форми на психическо, физическо или сексуално насилие. Радвам се, че имаме нужния капацитет от натрупан опит. А и вече сме и с  по-голям екип, тъй като в този проект сме в партньорство с фондация Мисия Криле в Стара Загора – организация, която има изключителен капацитет в работа с уязвими групи и тяхното подпомагане.

Основен метод на работа в този проект е така нареченият кейс мениджмънт. Какво всъщност представлява този метод? За кого и каква реално е ползата от прилагането му?

Именно в пилотните проекти с  ЕПИМ, за които споменах, метода, който прилагахме в работата с целевата група беше кейс мениджмънт. Кейс мениджмънтът в естеството си представлява един холистичен подход на работа с хора, в контекста на който различните и многообразни нужди на човека са посрещнати систематично и едновременно. Целта е конкретният човек да бъде подпомогнат цялостно. Да бъде овластен с цел да се ориентира по-добре в системата, в административните миграционни процедури, в които е  въвлечен и да може да участва ефективно в тях, така че да има конкретен положителен резултат, случаят да бъде разрешен.

Това е метод, който върви с редица документи и етапи, през които всеки един случай минава. Той започва с един първоначален скрининг, запознаване с конкретния случая, след това има етап на оценка за това какви са уязвимостите, какви са нуждите, каква е ситуацията, в която се намира конкретния човек. След това има план на действие и етап интервенции. Етапът интервенции е най-дългият период от време, в който вече се извършват конкретните действия, съобразени с изготвената стратегията, която се адаптира през определен период от време. Накрая  има заключителна фаза, в която случаят се затваря и се приключва като целта е или лицето да получи легален статут в държавата, в която пребивава, или да бъде върнато в държавата си на произход, за предпочитане доброволно, в краен случай принудително.

Какво конкретно имате предвид под „активно участие на чужденците в миграционните процеси“ и „овластяване“.?

 Активното участие на чужденците в миграционните процеси е пряко свързано с овластяването на тези хора.

Може би най-директното определение, което бих дала за „овластяване“ е подпомагане в способността на лицето да разбира, да се ориентира и да участва в миграционните процедури. Когато става въпрос за уязвими групи, това покрива и техни базисни нужди. Един човек няма как да участва ефективно, да се опитва дори да разбира какво трябва и не трябва да прави и какво се случва, ако неговите базисни нужди не са покрити - ако например е с тежко заболяване и няма лекарства, благодарение на които да е сигурен, че следващия месец ще е жив,  ако е на улицата и спи по пейките, или, ако е с деца и няма възможност да ги нахрани. Този човек много по-лесно може да стане обект на измама, да бъде въвлечен в сивата икономика, в незаконни действия, за да задоволи тези свои базисни нужди. Но, ако те бъдат покрити и това е нашата цел, тогава лицето, в състояние на спокойствие и сигурност може вече да помисли за това как да участва и как да взима решения. Защото много ключова в овластяването всъщност е тази „ способност за взимане на качествени решения“. Тези хора така или иначе постоянно трябва да взимат някакви решения, това са хора, които са в много динамична ситуация и въпросът е как да взимат качествени решения, които да имат добър ефект както върху техния живот, така и върху цялостната политика и администрация за години напред. Това е основната цел на овластяването, което пък е ключово за активното участие на чужденците в миграционните процеси.

Овластяването съдържа в себе си няколко много важни елемента.

На първо място  информираност -  мигрантите да знаят какви са тези процеси. Много често това са хора, които са в чужда държава, в чужда култура, нямат директен достъп до езика и до правилния източник на информация. В повечето случаи източниците на информация  са други чужденци, други общности, сред които те се намират. Те са много различни и в много случаи неправилни. Така че първата нужда е лицето да бъде информирано за това каква е неговата ситуация, какви са неговите права, какви са неговите задължения и каква е перспективата пред него – има ли шанс той или тя някога да получат законен статут в България или не. Тук ключово значение има тази информация бъде поднесена на конкретното лице много спокойно, внимателно, на разбираем език, без сложни правни термини, които са трудни за разбиране.

Вторият елемент на овластяването е преодоляване на страха. Става дума за страх от комуникация директно с държавен служител, с държавна администрация, с полиция, с миграционни и гранични служители, със служители от ДАБ. В повечето случаи лицата, с които работим  са хора, търсещи закрила. Те бягат от преследване и често субектът на преследване е държавен орган. Това са държави, където политическият режим е репресивен, тоталитарен. Много от тези хора са преживели заплахи, задържания, арести… тоест, има една огромна бариера пред това да комуникират откровено и смело с държавни служители, защото има натрупан страх . Тази комуникация е много по-лесна, когато до чужденеца стои,( включително и на самите срещи с държавни служители), някой друг, на който те вярват, че първо им мисли доброто и второ разбира какво се случва, какво трябва да се каже и направи, какво реално означава всеки един документ, на който мигрантът поставя подписа си. Именно в способността за комуникация, в контекста на миграционните процедури е вторият много важен елемент.

Третият елемент е защита конкретно на техните права. За това в самия проект имаме включен не само кейс мениджмънт, но и правна помощ. Важно е, когато има  нарушение на дадено право да има и възможност за специализирана защита каквато е правната, процесуалната подкрепа, която тези лица могат да получат от нас.

Ако трябва съвсем накратко да обобщя  „активно участие в миграционните процеси“ в случая означава, лицата, които имат нужда от нашата помощ, да участват в процесите, а не да се оставят нещата просто да им се случват.  Това гарантира много по-голяма предвидимост и много по-голяма ефективност на разрешение, до което може да се стигне.

Каква е ролята на кейс мениджърите и с какво се различава от ролята на адвокатите, които работят по случаите?

Ролята на кейс мениджърите е ключова. Не е задължително те да са адвокати. Ние сме организация, която е специализирана в предоставянето на правна помощ, но кейс мениджмънта е нещо много повече . Адвокатът предоставя специализирана, целенасочена, много конкретна правна услуга – юридическа консултация или процесуално представителство. Кейс мениджърът може да консултира лицата включително и с помощтта на референция към адвокат, но той извършва много по-голяма дейност на подпомагане като например: консултиране на лицето по отношение на възможности за работа, начин по който да си намери жилище, в което да пребивава, комуникация с различни общности, с които той е свързан и овластяване не само на лицето, но и на общностите, които работят с него. Дейността на кейс мениджъра включва придружаване до лекар, училище, психолог, среща с миграционни служители в контекста на миграционните процедури, и др. По този начин кейс мениджърът служи като един вид доверено лице по отношение на чужденеца, с който работим, но и по отношение на администрацията. Често езиковата и културна бариера е голяма  и е много важно комуникацията да се случва с помощта на доверено лице, което се разбира с чужденеца и с администрацията и се ползва с доверието им. Кейс мениджърът служи като посредник, като по този начин улеснява работата в контекста на разрешаване на конкретния случай чисто човешки, административно, миграционно, правно. За това смятам, че този подход е от огромно значение и ние го прилагаме все повече в основната дейност на фондацията ни.  Кейс мениджмънта подпомага нашата работа, хората, с които работим, подпомага и работата на администрацията, на която искаме да сме полезни.

Защо смятате, че алтернативите на задържане са по-ефективни от имиграционното задържане?

Първо гарантират по-голямо спазване на човешките права на имигрантите. Има много доклади и изследвания, които са правени за негативния ефект на имиграционното задържане върху човешката личност. Това е една мярка, която се прилага в наказателния процес. Тя ограничава за доста дълъг период от време свободата -  до 18 месеца, първоначално 6 месеца с възможност за два пъти удължаване. Преди 2007г. срокът на имиграционното задържане беше неограничен, в Англия в момента също няма краен срок за имиграционно задържане. Това може да бъде един много дълъг период от време, в който лицата са лишени от основно човешко право и това е правото на свобода. Имиграционното задържане е една административна мярка, която обаче се изпълнява в  наказателен, затворнически режим.  Задържаните, на практика са лишени от свобода, в повечето случаи са събрани много хора в една стая, имат право само два пъти на ден излизане за по 30 мин. навън. Имат много ограничени права по отношение на комуникация с външни хора и достъп до външния свят за много дълъг период от време. Именно за това не може да се прилага спрямо деца. Има забрана за задържане на малолетни и непълнолетни деца, т.е. деца под 18г., които са без придружител, въпреки че, това не винаги се спазва. Има и ограничения при задържането на семейства с деца – те могат да бъдат задържани само до три месеца. В неправителствения сектор има много голяма инициатива за това да се премахне въобще възможността деца, независимо придружени или не, да бъдат задържани имиграционно. Защото ефектите от задържането са големи и тежки.

Да не говорим за това, че когато един човек влиза в една държава, например, за да търси закрила и задължително преминава първоначално през имиграционно задържане, само по себе си това е не само неспазване на процедурата за закрила, но и отправено към човека послание - че  той е нежелан, изолиран, него не го искат в тази държава и трябва да го накажат. Това е много предопределящо и за начина, по който след това същият този човек ще участва във всички последващи процедури по неговия случай.

Второ, много рязко се ограничава капацитетът на човек да участва в миграционните процедури и да взима адекватни решения. Той реално е като в затвор. При него идват хора, които го убеждават, че трябва да се върне в страната си на произход и инстинктивна му реакция е защита. Той чувства, че трябва да се защити, да противостои, да скрие информация, която може да бъде уличаваща за него. Така буквално се блокира тяхната възможност да взимат адекватни решения в контекста на задържане. Съвсем различно е човекът да е на свобода, да има достъп до адвокат, приятели, да има възможност да седне и да обсъди ситуацията в една благоприятна атмосфера, с хора, на които се доверява и да се види каква точно е добре да направи и какви са възможните резултати.

Във втория случай ефективността на разрешаване на случаи по правилния начин по отношение конкретно на доброволно връщане и на възможности, които има за получаване на легален статут, се увеличава.

Не на последно място ще спомена и това, че алтернативите на задържането са бюджетно по-благоприятни тъй като имиграционното задържане струва скъпо. Поддържат се центрове, които имат разходи, много голям брой служители, докато алтернативите в общността, поне по отношение на държавния бюджет, са много олекотяващи. Тук вече се набляга върху овластяването и способността на конкретния човек сам да се грижи за себе си. Той да намери къде да живее, адресът да бъде реален, да има издръжка, неговите основни базисни нужди да бъдат поети от него самия или от подкрепяща общност около него. Това, разбира се, по отношение на държавен бюджет е много по-благоприятният начин.

В основата на този проект стои това да помогнете на даденото лице или да получи по законен начин разрешение за легално пребиваване в страната или да вземе информирано решение за доброволно връщане в страната си на произход. Но как ще убедите един човек, който е избягал от родината си, за да спаси буквално живота си, да се върне доброволно там?

Нашата цел не е да ги убеждаваме да се върнат. Ние им обясняваме, каква е реалността, която ги чака в България. За това че бягайки от нещо и идвайки в Европа, те не са дошли на Рая на земята. Че тук също ги чакат трудности. И най-вероятно ще минат години наред, докато получат закрила или статут.  Ще има хора, които да ги подпомагат, но те са тези, които трябва да взимат решението да устояват. Много хора решават да продължат нелегално. Това е нещо, което нито ние, нито международните политики стимулират. Има много усилия, които се полагат на европейско ниво да се намали вторичната миграция в рамките на ЕС и основният метод е изравняване на стандарта във всички европейски държави. Изравняване на стандарта на икономика и качеството на живот, но и стандарта на качеството на бежанската процедура, качеството на преценка, правна рамка и практика. Това е  начин да се предотврати вероятността, например хора, които идват в България, да се стремят да отидат да речем в Германия, защото знаят, че там бежанската им процедура би била разгледана по-обективно от колкото в България.

В крайна сметка нашата цел е да  дадем на тези хора място и време, в което те да вземат най-доброто решение за техния живот. Защото това са много сложни съдби, много сложни ситуация -  всяка различна от на другите. В административните статистики те са под един знаменател – незаконно пребиваващ, подлежащ на връщане. Но когато навлезеш във всяка конкретна съдба, във всяка индивидуална ситуация, тя е като вселена и преживяното, върху чиято основа всеки взима своето решение, е много наситено и сложно. Въпросът е как да бъде човекът подпомогнат, така че в този контекст да може да вземе ефективно решение. Това обикновено е много сложен и дълъг процес. Настоящият проект е за две години, тоест повечето от хората, с които работим едва ли ще имат разрешение на случаите си в рамките на тези две години. Например имаме случай, по който работим от самото начало, още по пилотните проекти по EPIM. Започнали сме работа преди пет години с него. Този човек е седма година в България. През по-голяма част от времето е бил с незаконен статут. Има семейство, има дете. Едва сега, миналата седмица, той дойде готов да вземе решение да се върне в страната си на произход. Това са седем години. И целта е именно през този период, независимо дали са седем години или седем месеца, неговите основни човешки права да бъдат защитени  съобразно законовите стандарти. Защото дали е с документи или без документи, дали е в процедура за закрила или в процедура за връщане, дали е гражданин на България или на друга държава - той на първо място е човек. Има редица международни документи, основните документи във връзка с международното човешко право, които дават базисни права на човешкото същество. Не на гражданина, не на емигранта, а на човека. Това са права, които трябва да бъдат защитени, защото ние сме хора, които живеем в човешка общност преди да живеем в държави, в национални общности. И като хора, като човеци, ние си дължим по всички морални и правни закони, да си помогнем взаимно.

Много хора биха ви попитали „Защо влагате толкова усилия и ресурс в опит да решавате проблемите на мигрантите, когато в българското общество има толкова групи хора, които се нуждаят от всякаква помощ, в това число и безплатни юридическа помощ?“

Аз съб убедена и вярвам, че помагайки на мигрантите, аз помагам на моето собствено общество. Защото в момента, в който мигранта влезе в България, той вече е част от това общество без значение каква е легалната му ситуация. Той живее тук, той комуникира, той има взаимоотношения, той е част от обществото. И когато неговата ситуация е увредена, това означава, че част от тъканта на цялото общество е увредена и цялото общество страда. Ако спомогнем тази тъкан да се възстанови, в конкретния случай ситуацията, в която се намира дадена група имигранти, то това респективно рефлектира върху общата атмосфера на цялото общество. В правните учебници основният критерий, който се дава за развитие и степен на демократичност на едно общество, е именно отношението към най-уязвимите, най-ощетените групи от това общество. Ако техните права са защитени, то това общество е демократично и развито. Колкото повече са защитени, толкова по-демократично и развито е това общество. И тук е въпросът:  какво общество искаме ние да бъдем?

Всеки ден се срещате с толкова много човешка мъка - къде я оставяте, когато се прибирате в къщи при съпруга и децата си?

Ами не знам. Бих го нарекла благодат, която имаш свише за всички тези неща. Аз вярвам, че всяко човешко същество е създадено от Бог с любов и съдба. И крайната грижа за всеки има самият негов Създател, не друг човек. Всеки свой клиент аз срещам за определен период от време и мога да му помогна частично, ограничено, в определен аспект и за определен период. И в много от случаите не успяваме да спечелим делото или да постигнем желаните от човека цели. Но това, което постигаме, е че сме му върнали усещането за достойнство, за значимост, за съдба, дадена му от Бог. С това усещане и болката, и разочарованието, и проблемите, се носят по-леко.

Диана Радославова: „В административните статистики те са под един знаменател – незаконно пребиваващ, подлежащ на връщане. Но когато навлезеш във всяка конкретна съдба, във всяка индивидуална ситуация, тя е като отделна вселена...“

 

---------------------------

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, съфинансиран от Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „Център за правна помощ – Глас в България“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Отговорния орган.”

Проектът се изпълнява в рамките на договор № 812108 – 66./09.10.2020.г., проект „Подкрепа на уязвими лица измежду гражданите на трети страни в процедура по връщане“, финансиран по Фонд „Убежище, миграция и интеграция” 2014-2020.