Кампании

Снимка: личен архив на семейството, публикувана с изричното им съгласие / Photo: personal archive of the family published with their explicit consent.

ENGLISH BELOW

ЗОВ ЗА ПОДКРЕПА - АФГАНИСТАНСКО СЕМЕЙСТВО В БЕДА

С болка споделяме тук историята на скъпоценно aфганистанско семейство, с което „ЦПП-Глас в България“ работи вече в продължение на почти три години. Майка, баща и двете им невръстни момичета – всички те са вече наши близки, а тяхната мечта да живеят заедно и без страх, отдавна е вече не само обект на нашата правна работа, но и наша чисто човешка кауза.

Т.Р., гражданка на Афганистан на 29г., и съпругът й С.Р., пристигат в Р. България през 2016г. заедно с малолетните си деца А.Р. и Ф.Р.; понастоящем момиченцата са на 8 и 5 години. През август 2016г. семейството подава молба за международна закрила към Държавната агенция за бежанците (ДАБ). Молбите им се разглеждат по ускореното (съкратено) производство и са бързо отхвърлени като явно неоснователни от ДАБ. Следва имиграционно задържане на цялото семейство в имиграционен център (т.н. Специален дом за временно настаняване на чужденци – СДВНЧ) – подобно на затвор заведение за нелегални мигранти с тежък ограничителен режим, при който законът постановява максимален срок за задържане на придружени деца до 3 месеца, а за възрастни – до 18 месеца. След 3 месеца майката и двете малки момичета са освободени, в последствие отново върнати в СДВНЧ и задържани за още 3 месеца. След това са отново освободени, но без подкрепата на бащата, който остава задържан в СДВНЧ. Майката е безпомощна, бездомна и оставена на улицата в София с децата си. С помощта на Международната Организация по Миграция (МОМ) Т.Р. и децата са настанени в Звено „Майка и бебе“ към Комплекс за социални услуги управляван от Фондация „Асоциация Анимус“, където адвокати на ЦПП се  срещнаха с тях за първи път. След интензивна работа със специалист-психолог в продължение на няколко месеца, Т.Р. за пръв път успява да събере сили и да говори за травмиращите си преживяванията в Афганистан, свързани с принудителния брак с първия й съпруг, за системното и жестоко психическо и физическо насилие, на което е била подложена, и за произтичащите от него рискове за сигурността, свободата и здравето й след бягството й от Афганистан.

С помощта на интензивно съдействие на няколко неправителствени организации, през август 2018г. Т.Р. успява да подаде повторна молба за закрила в България, свързана с гореописаните нови за нейния случай обстоятелства. Няколко месеца по-късно повторна молба за закрила е регистрирана и за съпруга и бащата С.Р., който след 18 месеца имиграционно задържане и близо една година разделност от семейството си, отново се събира с него. Следва близо година и половина затишие на бурите и нестабилността – разглежда се повторната им молба за закрила, всички са заедно, живеят в бежанския лагер във Военна Рампа в София, децата тръгват на градина и училище, бащата започва работа, майката се стабилизира психически и стъпва бавно, бавно на краката си с помощта на специализирана помощ.

Следва отказ за закрила поради „обичайната“  практика на ДАБ да отхвърля болшинството от молбите на афганистански граждани – в ярък контраст с практиката в други европейски страни, където те са обикновено уважавани. Изключително успешно е производството пред Административен съд София Град, подкрепено и с експертна справка от Върховния Комисариат на Бежанците към ООН (ВКБООН) - България относно правата на жените и децата в Афганистан. Решение на АССГ установява изключително важни за бежанското право принципи, както и за правата и най-добрия интерес на деца търсещи закрила. ДАБ, въпреки ясните насоки на съда, обжалва неговото решение, без съчувствие какво причинява тази автоматично предприемана във всички случаи стъпка на семейството. Последвалото Решение на Върховният Административен Съд (ВАС) е смразяващо и заличаващо всичко позитивно, постигнато през последните 2 години по случая. ВАС излиза само  седмица след съдебното заседание с отмяна на решението на АССГ, приема историята на Т.Р. за недействителна, не коментира изобщо ситуацията спрямо децата, ако бъдат върнати в Афганистан, обявява административното решение на ДАБ за отказ на закрила като законосъобразно, и приключва случая.

Последващи действия

При съобщаване на попарващия резултат от решението на ВАС майката плака в продължение на 30 минути пред адвокатите и пред по-голямото си дете, получи паническа атака, припадна, наложи се намесата на бърза помощ. Това е обяснима реакция предвид огромната опасност от връщане в Афганистан след перспективата за повторна бездомност.

Плачат често не само слабите и уязвими хора, но и силните, когато са се уморили да бъдат силни твърде дълго. Т.Р. и нейният съпруг, още повече нейните прекрасни момичета, са едни от най-силните хора, които познаваме! Готови са отново да се изправят, отново да погледнат бездушната система и администрация лице в лице, да продължат и да вярват, че ще получат не подаяние, а справедливост.

ЦПП – Глас в България сезира Европейския съд за правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), последната ни възможност, но решенията на ЕСПЧ отнемат години. Ще търсим начини за повторно разглеждане на изключително сложния им казус и в България. Ще помогнем семейството да не остане на улицата, децата да продължат да учат и да имат нормално детство – и да продължат с изучаването на български език, който вече владеят добре! Но не можем да го направим сами. Чисто правните действия са крайно ограничени. Нуждаем се от подкрепата на вас, на хората, които вярват, че Т.Р. не лъже, че има право на един по-добър и достоен живот за себе си, за децата си, че в България няма да стане твърде тясно, ако едно почтено семейство бъде спасено и прието. Единствено тясно може да бъде в сърцата ни. Но нека не го допускаме!

Как можем да помогнем

На първо място – споделете тази история! Споделете несправедливостта в преценката на случая на Т.Р, С.Р, А.Р. и Ф.Р., споделете нашия апел за преразглеждането й!

На второ място - искаме да подкрепим семейството при неочакваната и спешна нужда да излязат на външен адрес при отнето право да полагат законно труд и да бъдат платежоспособни. Подкрепата предвиждаме за първоначалните 6 месеца за наем на жилище. Откриваме за това специален фонд като част от инициативата ни „Подпомагане на много уязвими жени мигранти“. Финансова помощ може да изпратите на сметката на Фондация Център за правна помощ - Глас в България в Банка ДСК България, IBAN BG94STSA93000019238542 с основание „Помощ за Т.Р и семейството й“. При ваше желание,  изпратете на voiceinbulgaria@gmail.com своя електронен адрес или телефон за комуникация, за да ви изпращаме информация за бюджет, разходи и развития по случая. За всяко дарение ще ви бъде издаден съответен сертификат, който да послужи пред данъчните власти.

ОТ НАС ЗАВИСИ БЪДЕЩЕТО НА ЕДНО СЕМЕЙСТВО, на чието място би могъл да бъде всеки от нас, само, ако не беше се родил тук, а в Афганистан!

 

Call for Help - Afghani Family in Distress

 It pains us to share the story of an Afghan family dear to us, with whom our NGO – Center for Legal Aid - Voice in Bulgaria – has been working for the past three years. A mother, a father and their underage daughters, all of whom are already close to our hearts, have a single dream - to live together without fear – which has long ago become not only a part of our legal work but also a purely personal and humane cause for which we are fighting.

T.R,, an Afghan national, 29 years of age, and her spouse S.R. arrived in Bulgaria in 2016 along with their underage daughters A.R. & F.R. currently aged 8 and 5. In August 2016, the family filed applications for refugee protection with the Bulgarian State Agency for Refugees (SAR). Their applications were processed in an accelerated procedure and were rejected as deemed manifestly unfounded. As a result, the whole family was placed in a pre-removal immigration detention center (the so-called Special home for temporary placement of foreigners) – a prison-like facility for undocumented migrants with a restrictive regime and a maximum period of detention for accompanied minors set at up to 3 months, whilst the maximum period for adults is 18 months. After the 3-month period, the mother and her children were released, but later on were re-detained for a period of another 3 months. They were finally released but the father remained in the detention facility, and thus, without his support, the mother remained homeless with her two kids on the streets of Sofia. With the help of the International Organizaton for Migration (IOM) T.R. and her infants were placed in a specialised institution for vulnerable mothers and their children ran by the Animus Association Foundation. This is where our lawyers met her for the very first time. Following months of intesive work with a psychologist, T.R. opened up for the first time about her traumatic experiences in Afghanistan related to a past forced marriage, the psychological and emotional abuse which she had endured and the potential risks related to her safety, freedom and general well-being resulting from her having fled Afghanistan.

With the intensive cooperation of several NGOs, in August 2018 the mom managed to lodge a subsequent asylum request based on the above-mentioned new cirsumstances that had recently come to light. A few months later, the subsequent asylum request of her spouse was registered as well, after he had spent 18 months in immigration detention and nearly 1 year separated from his family. In the 2 years that followed, the family managed to continue their life together in a reception center for asylum seekers in Sofia, whilst their applications were being reviewed. Their kids started attending school & kindergarten, the father found himself a job, the wife reached a more stable psychological state of mind and slowly began to get back on her feet thanks to specialized help.

Before long, the family received another rejection to their asylum applications – an apparently standard pratice of the SAR when it comes to Afghan nationals, in sharp contrast with other EU member states where Afghan applicants are usually accepted. The decision of Administrative Court of Sofia City on the appeal was remarkable and was supported with an expert opinion provided by UNHCR in Bulgaria about the rights of women and children in Afghanistan. The decision rests on key principles of asylum law and upholds the best interest of the children. The State Agency for Refugees (SAR), despite the clear guidance given by the court rulling, appealled the decision without any compassion regarding the impact that this had on the family. The ensuing decision of the Supreme Administrative Court (SAC) is shocking and shatters everything which we, as an organization, have accomplished in the past 2 years in relation to the case. The SAC issued its decision solely a week after the court hearing, repealed the decision of the lower court as unfounded, found the personal story of T.R. not credible, failed to discuss at all the situation of the children in an eventual return to Afghanistan, accepted the decision of the State Agency for Refugees as valid and lawful and thus ended the case.

What’s to come

Upon hearing about the devastating final decision of the Supreme Administrative Court, the mother cried for 30 minutes in front of the lawyers and her older child, continued on to have a panic attack and a doctor’s intervention was needed. All of this is a completely foreseeable reaction bearing in mind the possibility of being returned to Afghanistan after remaining homeless in the street once again. People who cry are not only the weak and vulnerable but also the strong ones who are tired of being strong for too long. T.R., her spouse and their wonderful children are some of the strongest people we have come to know! They are ready to rise up again, face the soulless administrative system once more, keep on their fight and keep on believing that they will receive a just decision.

Center for Legal Aid – Voice in Bulgaria has taken their case to the European Court of Human Rights (ECtHR) in Strassbourg as a final resort, but the decisions of the court take years. We will keep looking for ways for their truly complicated case to be resolved in Bulgaria. We will help the family in finding a home, assist their kids to continue their education in Bulgarian – in which they have a good level of proficiency already –  and have a normal childhood. But we won’t be able to do all of this on our own. The legal actions that can be undertaken are truly limited. We need your support, the people who believe T.R.’s story and who believe that she has the right to a better, dignified life for herself, her children and her family. The help of those of you who believe that Bulgaria won’t lose out if it saves and accepts a decent family. Let’s not let our hearts become indifferent to their fate.

How you can help

Firstly – share their story! Share with others the injustice that has struck T.R., S.R., A.R. & F.R. and support our plea for their case to be resolved favourably.

Secondly – we would like to support the family in this new situation where they must urgently find accomodation while not being able to work legally and provide for themselves. Our desire is to help partly with the initial 6 months worth of rent. We are making a special fund on the account of Foundation Center for Legal Aid – Voice in Bulgaria as part of our project “Support for Very Vulnerable Migrant Women”.You can support the family by sending funds to our Foundation’s bank account; state as reason for the transfer “For T.R. and her family”). If you wish to follow up on their situation or just get in touch with us, you can email us or send your phone number at voiceinbulgaria@gmail.com and we will keep you up to date with the current budget and developments in the family’s case. Every donation will be issued a certificate to serve before the Bulgarian tax authorities.

THE FUTURE OF THIS FAMILY DEPENDS ON US. We could have been in their situation if we happened to be born in Afghanistan.