News

Какво се случва с мигрантите в България и Европа в условия на пандемия

22.04.2020

 „Връхлитането на пандемията с вируса COVID-19, напълно измести фокуса от човешките права и в контекста на оцеляването, борбата за човешкото право е още по-трудна и „нехуманна“.

„Правото на здраве не е противопоставимо на правата на човека, защото самото то е основно човешко право, неразривно свързано с останалите човешки права.“

„В контекста на епидемия е рисково да има група в нашето общество, за чието състояние и социално поведение не се знае нищо, и която е изцяло маргинализирана.“

  Разговаряме с правните експерти...

Диана Радославова - адвокат, Управител на Център за правна помощ (ЦПП)- глас в България

Радостина Павлова - правен експерт

адв. Диляна Гитева

 1. Ситуацията, в която се намират сега светът и България задава ли някаква нова посока на осмисляне на спазване на човешките права, включително не само на мигранти и бежанци?

Диана Радославова - адвокат, Управител на ЦПП-Глас в България

Понятието за човешки права и респективно тяхното спазване търпи редица предизвикателства през последните десетилетия на човешката история, по целия свят, но още повече в Европа. Засилените бежански потоци към континента след 2013 г. и последвалата медийна, политическа и обществена реакция на страх, засилен национализъм, граничен контрол и буквално затваряне на европейските граници от всички посоки, дадоха ясен сигнал за факта, че стойността на човешкия живот, а оттам и стойността на човешкото право, са изключително обезценени. В тази дехуманизирана политическа обстановка връхлитането на пандемията с вируса COVID-19 напълно измести фокуса от човешките права и, в контекста на оцеляването, борбата за човешкото право е още по-трудна и „дехуманна“. В този дух бе и драстичното предложение в България да се иска дерогация от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) във връзка с извънредното положение, от което, за радост, правителството ни се отказа и дори се присъеднява към декларацията на 16 държави, които апелират в условията на извънредно положение да се зачитат върховенството на закона, демокрацията и правата на човека. Но дали тази декларация на практика се изпълнява и как това може да бъде преценено, когато съдилищата не работят и няма ефективен контрол върху дейността на изпълнителната власт, това все още остава обезпокоителен въпрос.

Радостина Павлова- правен експерт

В ситуацията на извънредност едно от първите въведени ограничения навсякъде бе върху правото на свободно придвижване, включително между държавите на Европейския съюз – нещо невиждано и дори немислимо досега. По някакъв начин, това постави всички ни в ситуацията, в която болшинството мигранти се намират – да не можеш да преминеш през граница, независимо от това дали нуждата да напуснеш държавата си на произход е диктувана от икономически или хуманитарни причини; да не можеш да бъдеш със семейството си. Може би това ще ни накара да оценим важността на свободата на придвижване, както и да изпитаме повече съчувствие, особено към хората, които търсят убежище, и ще има по-голяма отвореност към законни канали за миграция.

По отношение на човешките права по-общо, смятам, че по някакъв начин се върнахме в едно базисно положение, в което се преговарят наново основни положения във върховенството на правото и демократичния ред: сякаш се случва осъзнаване наново - и то от първа ръка за обикновения човек - какво означава разделение на властите, ролята на съдебната власт. Съдържанието на понятия като свобода на словото и недискриминация сякаш придобиват плът и кръв. На преден план излиза и група права, която досега привличаше по-малко внимание, включително сред правозащитните среди – социалните и икономически права: правото да можеш да изкарваш прехраната си и да се грижиш за семейството си; правото на един минимум от материални условия за живот, като например дом.

адв. Диляна Гитева

Под претекст че са необходими за запазване на здравето на населението в някои държави се прокарват мерки, които нямат връзка с общественото здраве или са непропорционални на преследваната цел. Често тези мерки са не само скъпи и ненужни, но и представляват незаконна намеса в правата на гражданите. Примери за такива мерки са спирането, с малки изключения, на разглеждането на съдебните дела, включително и по случаи, по които стандартите по правата на човека изискват своевременен съдебен контрол. В контекста на миграцията, това са делата относно законността на имиграционното задържане. Неразглеждането на жалби срещу откази на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) да образува производство по закрила също биха могли да засегнат правата на чужденците, които претендират, че отказът е незаконосъобразен. В най-честия случай това са чужденци без документи, които се намират в особено уязвимо положение.

По време на пандемията в България бяха приети мерки, свързани с ограничаване на свободата на словото, а също така бяха направени законодателни промени, засягащи правата на гражданите, които обаче не са с временен характер, докато трае извънредното положение, а са приети като постоянни законодателни решения.

По въпроса за посоката на осмисляне на човешките права това, което виждам, е колко крехки могат да бъдат устоите на демокрацията и правата на човека и как по манипулативен за обществото начин здравето се противопоставя на основните човешки права и хората са тласкани да избират едно от двете. Неправилно зададените въпроси обикновено водят до неправилни отговори. Правото на здраве не е противопоставимо на правата на човека, защото самото то е основно човешко право, неразривно свързано с останалите човешки права. Освен това, неспазването на човешките права може да има сериозни здравни последици, а спазването им да намали в значителна степен рисковете за човешкото здраве. Каквито и ограничения на човешките права с оглед на защитата на общественото здраве да се предприемат, те следва да спазват изискванията за необходимост и пропорционалност.

 2. Представляват ли мигрантите опасност за общественото здраве? Какви мерки би трябвало да се вземат, така че същевременно да се спазват правата им и да бъде защитено обществото?

Диана Радославова - адвокат, Управител на ЦПП-Глас в България

За съжаление през последните години самото понятие „мигрант“ сякаш се криминализира и обвърза с изключително много негативно съдържание. Затова съвсем естествено е отношението, че мигрантите вече са опасност не само за обществения ред и сигурност, но сега и за здравето ни. Но по-обезпокоителното за мен е липсата на отношение и грижа към ситуацията на мигрантите като цяло. Заглъхна информацията по отношение на ситуацията в Сирия и Турция, по отношение на струпалите се маси от хора на границата с Гърция, по отношение отговорността на другите европейски държави в създалата се поредна криза и ефективността на европейските миграционни политики. Спорадично се чува как бежанските и миграционните центрове са потенциални огнища на зараза, а в същото време не се предприемат конкретни действия за превенция, като възможности за индивидуална, а не групова изолация, гарантиран достъп до медицински услуги, включително за хора, които са без документи и извън стандартната миграционно-бежанска система. Приветствам мобилизацията на неправителствения сектор в сферата, но без политическа воля съдействието е изключително затруднено.

Радостина Павлова- правен експерт

Доколкото вирусът се разпространи в света чрез хора, които пътуват между държавите, да, несъмнено има връзка между миграцията и епидемията. Също и в България, немалка част от случаите на заразени хора, според информацията на експертите, са такива, пристигнали си от чужбина - например, българи, работещи в други страни на ЕС или пък пътуващи по бизнес или на екскурзия. Когато се застъпваме за правата на мигрантите, не казваме по никакъв начин, че към граждани на трети страни (извън ЕС) трябва да има някакви по-леки мерки. Трябва необходимите мерки да са еднакви към всички. Например, ако е въведена задължителна карантина за всеки новопристигнал или завърнал се в България, то тя трябва стриктно да се прилага еднакво за всички. Но няма основание и е правонарушение границата да бъде херметично затворена и да не бъдат допускани в България хора, търсещи закрила или, както е по-популярната дума, бежанци. Няма пречка те да бъдат карантинирани – но не в условията на имиграционно задържане, а в центровете за търсещи закрила, където, според уверенията на властите, има всички условия за това. Също така, неоснователно и нарушаване на правата на търсещите закрила лица е те да имат затегнат режим на влизане и излизане от центровете. Не трябва да има мерки, по-рестриктивни от тези, които се прилагат към другите граждани.

адв. Диляна Гитева

Мигрантите не представляват заплаха за общественото здраве. Паниката и несигурността в утрешния ден са благоприятна почва, в която виреят всякакви ирационални страхове и стереотипи. Те на свой ред водят до предприемане на също толкова ирационални и дискриминационни мерки. Пример за това са контролно-пропускателните пунктове в ромските квартали. Подобни прецеденти предполагат, че властите не биха се поколебали да наложат сходни ограничения и на други общности, в случай че успеят да ги локализират. Мерките, които могат да се вземат за противодействие на подобни действия, включват недопускане и ефективно разследване на всички актове на ксенофобия, расизъм и дискриминация спрямо малцинствата.

3. Някои от мигрантите в България са в центрове от затворен тип - това удачна и законна мярка ли е? Ако не, какво бихте предложили?

Радостина Павлова- правен експерт

Центровете от затворен тип в България, т.н. Специални домове за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ), са заведения, в които се настаняват чужди граждани, на които предстои депортация. Такова задържане трябва, по закон, да е за възможно най-кратко време и с цел да се организира депортацията. Така, то е законно само ако депортацията предстои в обозримото бъдеще, в противен случай чуждите граждани трябва да бъдат освободени незабавно. Предвид това, че в момента полети не се изпълняват и границите са затворени, няма такава обозрима вероятност и затова задържането се явява незаконно. И не само това: да се държат затворени заедно и да се охраняват голяма група хора представлява ненужен риск и черпене на ресурс от полицейските власти, които сигурно са нужни другаде.  По данни на МВР, към момента (12.04.2020) в двата центъра от затворен тип, този в кв. Бусманци на София и този в гр. Любимец близо до границата с Турция, има около 80 човека. Има случаи, за които ние знаем конкретно, на хора в напреднала възраст, хора с болести и други уязвимости.

Ние предлагаме възможно най-голям брой хора да бъдат освободени, за да бъдат те в общността, подкрепени и с достъп до нужните услуги, а тези, които са заявили желание да търсят закрила (18 към 12.04.2020 според МВР), да бъдат незабавно преместени в центрове от отворен тип на ДАБ, където, ако трябва, да бъдат карантинирани за законоуказания период. Важно е да се подсигурят, разбира се, условия за това да се избегне тези хора да останат на улицата след като ги освободят и на тези, които няма къде да отидат, да се предложи подходящо настаняване и достъп до базисни услуги.

Диана Радославова - адвокат, Управител на ЦПП-Глас в България

Единствената законова цел на имиграционните центрове е непосредствената депортация на незаконно пребиваващи чужди граждани. В състоянието на световна пандемия с невъзможност за пътувания, депортации на практика не могат да се извършват за неопределено време. Следователно законното основание за миграционно задържане автоматично отпада. Освен законово, чисто по медицински причини и с цел превенция, скупчването на по-големи групи от хора на едно място не е препоръчително и е крайно опасно, особено за по-уязвимите лица.

адв. Диляна Гитева

Тези лица без документи, които са задържани в центровете за имиграционно задържане са в ситуация от една страна мярката им за връщане да не бъде изпълнена, което прави безсмислено задържането им, а от друга страна са в риск от заразяване, поради това, че са принудени да споделят общи помещения с много хора и няма условия за самоизолация. Още преди пандемията, нееднократно сме докладвали оплаквания от хората, настанени в СДВНЧ за лошата хигиена, липсата на топла вода, санитарни материали и др.

4. Какво препоръчват международните организации? Посочете някои, според вас, добри практики в други европейски страни, и дали и как те биха могли да се приложат в България?

Диана Радославова - адвокат, Управител на ЦПП-Глас в България

Комисарят по правата на човека към Съвета на Европа Дуня Миятович, призовава държавите членки да преразгледат случаите на чужденците в имиграционно задържане и, доколкото е възможно,  да отменят така наложените мерки по задържане.  Комисарят прикани властите в държавите членки също така да се въздържат от издаване на нови заповеди за имиграционно задържане на хора, чието връщане в страната на произход по всяка вероятност няма да може да бъде осъществено в близко бъдеще. Като най-положителна практика може да се посочи примера на Португалия, където за всички не-документирани мигранти се предоставя временен статут с оглед достъп до медицински услуги и други жизненоважни сфери на услуги.

Радостина Павлова- правен експерт

В условията на пандемия, през изминалите дни много европейски страни преустановиха задържането на чужденци и ги освободиха от затворените центроветака направиха в Испания Великобритания, Франция, Белгия и Холандия. Освен призива на комисаря по човешките права на Съвета на Европа, Дуня Миятович, за прекратяване на имиграционното задържане и освобождаването на чуждите граждани, трябва да споменем и позицията на Комитета против изтезанията, който публикува Принципи по отношение третирането на лишените от свобода лица в контекста на пандемията с коронавирусната болест (COVID-19).  В тези принципи се препоръчва “избягване, доколкото е възможно, задържане на мигранти” и по-широко използване на алтернативи.

5. По-уязвими ли са от гледна точка на спазването на правата им мигрантите и бежанците сега? Кои са най-болезнените проблеми, пред които мигрантите са изправени, предвид ситуацията?

Диана Радославова - адвокат, Управител на ЦПП-Глас в България

Подобно на всеки един от нас, сега за мигранти, бежанци, търсещи закрила, граждани на трети страни без документи, предизвикателствата се увеличават. Замразени са административните им процедури, до съда нямат достъп дори задържаните в миграционните центрове, а в същото време нуждите от издръжка, работа, снабдяване за семействата им, остава. Извънредните политики на държавата за подпомагане на граждани не обхващат мигранти по принцип. Има засилена инициатива за хуманитарна подкрепа на редица неправителствени организации, което е жизненоважно за редица от тях. Но най-болезнена е ситуацята с недокументираните мигранти, изключени изцяло от системата и от възможността системата да ги обхваща и наблюдава, и на получилите статут, които поради липсата на интеграционна политика в България, са също изключени от системата, а сега – и заключени в България.

Радостина Павлова- правен експерт

Освен от затрудненията за достъп до бежанска процедура, посочени по-горе, и това, че изглежда се прилагат мерки по-рестриктивни от тези отнасящи се за българските граждани, много от чуждите граждани в България са особено засегнати от ситуацията, особено от вече настъпващата икономическа криза. Една част от работещите търсещи закрила и бежанци вече са загубили работата си, а други живеят под огромен стрес, че това може да се случи. Немалка част работят в сектора на услугите – ресторантьорство, например – и са особено засегнати. Достъпът им до мерките за подпомагане, обявени от държавата е силно затруднен, и изцяло невъзможен за тези, които работят в неформалния сектор, а те не са малко. Всъщност видно е по цял свят, че сред най-засегнатите от епидемията хора са именно тези, които са в неизгодна социална позиция като цяло. Това засяга и достъпа до адекватни медицински грижи в случай на заразяване – нещо, кото притеснява някои от мигрантите, особено такива, в семейството на които има по-възрастни хора или такива със заболявания. Някои споделят, че сами са решили да се изолират в домовете си, за да избегнат на всяка цена заразяване.

адв. Диляна Гитева

Някои от лицата, търсещи закрила живеят в бежански лагери, където хигиената и възможностите за защита от зарази са доста съмнителни. Напоследък много се говори и за увеличаване на насилието в условия, при които хората са принудени да не излизат и да прекарват дълго време в затворени пространства един с друг.

Бежанците и мигрантите са в риск да са едни от първите хора, които да загубят работата си и да попаднат в ситуация да останат без средства за храна и за плащане на наем. Затварянето на заведения за бързо хранене, кафенета, хотели, ресторанти би засегнало непропорционално мигрантите, тъй като много от тях работят в такива заведения или са собственици на такъв малък бизнес.

 

6. Какви са впечатленията ви от действията на България и други държави за справяне със специфичните предизвикателства за чуждите граждани без документи в условията на извънредната обстановка и епидемия?

Радостина Павлова- правен експерт

Може да се каже, че чуждите граждани без документи в България, които по една или друга причина не могат да бъдат върнати в страните им на произход и някои от които живеят “под радара” от дълги години (по информация на МВР от м. юли 2019 г., около 900 такива човека, за които властите знаят, а вероятно много повече), са може би най-уязвимата група. Освен че за тях самите ситуацията е изключително рискова, без законен достъп до това да полагат труд и да си осигурят жилище и храна, без никакво право на медицинско обслужване и социално подпомагане, в контекста на епидемия е рисково да има група в нашето общество, за чието състояние и социално поведение не се знае нищо и която е изцяло маргинализирана. Повечето държави, включително съседни на нас Румъния и Гърция, както и Полша, Испания и много други, са предвидили в законодателството си механизми за уреждане, временно или трайно, на ситуацията на такива хора – дали чрез възможност на получаване на пълен статут на базата на интеграция или пък чрез въвеждане на “статут на толерантност”, който да ползволи на чуждия гражданин да работи и да има достъп до базисни услуги, докато се случи неговото или нейното извеждане. Много важно: една такава мярка ще даде на човека документ – ще го идентифицира пред властите и ще им даде възможност за административен контрол – крайно необходимо по време на тази извънредна обстановка на епидемия. А един пример, който илюстрира защо именно сега е важно да предприемем такива стъпки, и че те са съвсем логични и изпълними, е Португалия, която просто даде пълни права, равни с тези на гражданите й, на всички мигранти в страната, независимо от статута им, за продължителността на извънредната ситуация и поне до 1 юли 2020. Целта е те да имат достъп до здравни и други услуги, и до пазара на труда. Няма пречки и би било изключително разумно това да се направи и у нас!

адв. Диляна Гитева

Специфичните предизвикателства за чужденците без документи са свързани основно с това, че кризата засяга в по-голяма степен групи, които и без това са в уязвима ситуация. В нашите доклади сме посочвали, че тези чужденци, наред с останалото, нямат достъп до медицински грижи, до минимална материална подкрепа и до официалния пазар на труда. Мерките, предприети във връзка с извънредното положение не предвиждат никаква специална подкрепа или осигуряване на достъп до здравна или друга помощ на лицата без документи. Спрямо тях се прилагат общите правила на забрани и ограничения, които са наложени преди извънредното положение. Страхът от това да бъде задържано или върнато в страната по произход би бил причина едно лице без документи, когато има здравословни проблеми, да не потърси помощ от здравните служби и по този начин да изложи на риск живота и здравето си, а също и това на други хора около него. Като цяло, важната здравна информация, свързана с предпазването от вируса, мерките за ограничаване на разпространението му и нужното поведение на заразените лица, остава недостъпна за лицата, които не владеят български език или не използват информационните канали, по които тя се предава.

Това, което може да се направи в случая, е да се предвидят специални мерки, насочени към чуждите граждани, които са без документи, включващи: 1) изрична забрана за задържане и връщане на такова лице в случаите, в които търси здравна информация и грижа; 2) предоставяне на здравна информация на разбираем за чужденеца език, чрез информационни канали, достъпни за чужденците; 3) предвиждане на предоставяне на социална закрила и помощи, като например храна, предпазни и хигиенни средства и подслон на лицата, които няма къде да живеят; 4) незабавно освобождаване на настанените в СДВНЧ лица, на основание на законовите разпоредби, приложими в случаи като настоящия, а именно, че в условията на пандемия не съществува разумна възможност за принудителното извеждане на чужденеца; 5) използване на потенциала на алтернативите на задържане, предвидени в Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и възможностите, които предоставя кейс мениджмънта, осъществяван от ЦПП Глас в България.

 

7. Как действа неправителственият сектор и особено организациите, работещи с бежанци и мигранти, в създалата се ситуация?

адв. Диляна Гитева

Чрез застъпнически кампании, предоставяне на материална подкрепа, правни и психологически консултации, здравни услуги, предоставяне на информация относно COVID 19, включваща как лицата да се предпазят, как да се спре разпространяването на заболяването, какви стъпки да се предприемат при съмнения, че лицето е болно.

Диана Радославова - адвокат, Управител на ЦПП-Глас в България

В създалата се ситуация намираме нови начини да осъществяваме необходимата подкрепа на бежанци и мигранти, така че, доколкото е възможно, правата на тези хора да бъдат спазвани и те да получават справедливо отношение. Готови сме да съдействаме с нашата експертност и опит на държавните институции и стурктури, но е важно да се каже, че основната роля е именно на тези институции и структури и волята им за навременни и адекватни действия.

Радостина Павлова- правен експерт

Ние всички продължаваме да работим и да предоставяме особено нужните в момента услуги и подкрепа на бежанците и мигрантите. Много от неправителствените организации са пригодили начина си на работа, с повече дейности предлагани онлайн и със сигурност при спазване на мерките, когато се извършват консултации лично . За съжаление, немалка част от мигрантите и бежанците нямат този достъп до интернет, който е необходим, за да се извършва всичко от разстояние. Има и допълнителни услуги от различни организации – предоставяне на хранителни пакети, има и отворена специална телефонна линия, на която се дава информация за COVID-19 на различни езици. Иска ми се да вярвам, че сегашната ситуация ще ни помогне да оценим отвоюваното в областта на човешките права изобщо и в частност на бежанците и мигрантите и да вървим напред към това да сме общества, в които спазването на човешките права не е някаква изпразнена от реално значение теория, а осъзнат начин на живот.